Публикации

Моралното скитничество е материал, който засяга така фундаменталния въпрос за доброто и злото у човека и най-вече практическите проявления, които тези стойности обуславят. Текстът е съсредоточен върху личния избор при психически здравия индивид. Не съм си служила с конкретика в примери от клинични случаи на хора диагностицирани със заболявания. Темата обхваща знанието за моралните норми на цивилизационния модел. Използвам представата за доброто и злото като инструментариум, с който си служим в различни житейски ситуации, необходимостта да ги дефинираме и усвоим, така че да пристъпваме към приложението им без да нарушаваме нормите на етиката и морала, въпреки личните си усещания, които със сигурност понякога влизат в конфликт с общо приетите поведенчески изисквания. Именно поради тази причина твърдя, че всеки от нас е своеобразен пример за “морален скитник” – човек, който много често се губи по пътя на личните си представи и необходимости да се осъществи, и моралните изисквания на обществото и законовия ред, който държавния апарат постулира. Основната идея, която залагам е задължителната нужда от обективна дефиниция на всеки човешки акт. Тази необходимост не търпи отлагане в условията на нашето съвремие, където хората притиснати от интензивността на технологичното развитие, световния политически и икономически хаос, губят субстрата на своята духовност и морал.

Моралното скитничество не е академичен труд, а литературно преживяване, което се надявам да ви вдъхнови.

 

Fata Morgana е материал, в който засягам темата за силата на илюзията при човека спрямо социокултурната среда, в която попада. За начина по който е склонен да измени на личния си нрав и идентичност, защото обществената среда предполага адаптивност спрямо особеностите, които я детерминират – но, по-скоро като въпрос на личен избор, а не под репресивни методики диктувани от извънредни обществени събития, политически режими и др. Фокусът е върху личния ни духовен свят, който във взаимодействие с материалния, често води до разрушаване на моралната гравитация и в стремежа си да получим социална приемственост, доброволно ставаме жертви на масова псевдология, от която имаме нужда, за да получим одобрение и да се приобщим към обществено необходимите образи на деня. Като част от дигитализирания свят, в който живеем, обществената оценка достига бързо до нас. В условията на този комуникационен модел, социогенетичният код изменя своите очертания. Така често, човекът създава илюзии – осъвременява собствения си образ за да бъде достатъчно актуален, но дали така губи моралния си имунитет?

 

In Utero  е материал, посветен на жената поставена в символното поле на изначалния животворен механизъм, въз основа на своите физиологични идентификации и нейните последващи поведенчески проявления, които посредством личния ѝ избор могат както да ознаменуват появата на нов човешки живот, така и да доведат до съзнателния избор, да живее без да бъде участник в тази иначе физиологично предопределена система, което поражда обществени дебати с полюсни мнения. Майката има възможността да се упове на своите очаквания, копнежи и амбиции, но вероятността да посрещне неочакваното на бял свят, в голяма степен е безпространствена вероятност, обвита в мистика за генетичната валидност и предполагаемото вселенско тайнство. Тук идва ред на появилият се нов живот и формирането на неговата личност тогава, когато знае или усеща, че появата му е желано или нежелано явление – неговата способност да живее, съществува и върши в обвързаността на тази информация – като индивид с човешка способност да адаптира или не, своя нрав към заобикалящата го потенция да бъде обществено определян като по-скоро добър, или по-скоро лош – като “малък” или “голям” в добросъвестта или злочестието си, в периода на извървяването на своя цялостен жизнен път. Накрая е поставен въпросът за многочислеността на човешките индивиди, спрямо качеството на техните морални прояви и дали е задължително стимулирането на раждаемостта, като фундамент за запазването на човешкия род, или цивилизационният избор трябва да бъде направен в интерес на обективния принос към еволюционния смислов и прогресивен напредък. Читателят, като едноличен представител на самия човешки род е свободен и би могъл да открие своята позиция с помощта на изложените повествователни въпросителни.